Една кралска рокля. Един голям жест. Едно безсмъртно творение.
Илия Илиев дарява своето най-ново произведение на операта, защото вярва, че истинското изкуство не трябва да бъде притежавано – то трябва да живее.
Има моменти, в които стойността на едно произведение не се измерва с цената му, а с живота, който ще продължи да живее след своя създател.
Именно такъв избор прави дизайнерът Илия Илиев.
След месеци на всеотдайна работа той завършва една от най-величествените си творби – кралска рокля, създадена с усещане за благородство, сценична красота и непреходност. Вместо да я предложи за продажба или да я запази като лична колекция, той взема решение, което изненадва дори най-близките му хора – да я подари на опера, за да остане жива под светлините на сцената.
След обявяването на решението журналистите отправиха своите въпроси.
– Г-н Илиев, защо подарявате творение, което мнозина биха оценили като безценно?
Илия Илиев:
„Защото вярвам, че талантът не е моя собственост. Той е дар от Бог.
А когато Господ ти повери дарба, най-естественото е чрез нея да даряваш и ти.
Никога не съм бил воден от материалното. То идва и си отива. Но доброто, което оставяш след себе си, остава в човешките сърца.
Мечтая тази рокля да не стои заключена. Мечтая да оживява на сцената, да вдъхновява артисти и публика, да бъде част от истории, които ще се разказват още дълго.
Тогава ще знам, че моето творчество е намерило истинския си дом.“
– Откъде идва това смирение?
Илия Илиев:
„Всеки ден благодаря на Бог.
Не за успехите.
А за възможността да творя.
Колкото повече вървя по своя път, толкова по-силно осъзнавам, че човек не трябва да се възгордява от таланта си, а да го пази със смирение.
Вярвам, че Бог вижда сърцето на човека и благославя онези, които творят с любов, благодарност и чисто намерение.
Ако с труда си съм успял да внеса красота в нечий живот, това е най-голямата награда, която бих могъл да получа.“
– Какво бихте искали да остане след Вас?
Илия Илиев:
„Не искам да бъда запомнен с броя на роклите, които съм създал.
Искам да бъда запомнен с това, че съм обичал хората чрез труда си.
Ако след години някой артист излезе на сцената, облечен в тази кралска рокля, и тя продължи да вдъхновява публиката, ще бъда истински щастлив.
Защото изкуството е най-живо тогава, когато продължава да докосва човешките души.“
Мария Илиева: „Това не е просто рокля. Това е частица от живота ни.“
– Г-жо Илиева, Вие сте човекът, който познава най-добре пътя на всяко негово творение. Какво означава тази рокля за Вас?
Мария Илиева:
„Видях как тази рокля се роди.
Видях всяка безсънна нощ, всяка промяна, всяко съмнение и всеки миг на радост.
Това не е просто произведение.
Това е история, написана с много труд, търпение и любов.“
– Как приехте решението тя да бъде подарена?
Мария Илиева:
„Не се изненадах.
Това е Илия.
Той винаги е вярвал, че истинската стойност на изкуството е в това да бъде споделяно.
Подкрепям решението му с цялото си сърце, защото знам, че тази рокля ще продължи да живее така, както винаги сме мечтали – пред хората.“
– Какво бихте пожелали на това творение?
Мария Илиева:
„Да носи красота.
Да вдъхновява.
Да бъде аплодирано.
И след много години някой да го погледне и да каже: „Това не е просто рокля. Това е произведение на изкуството.““
Финал
Когато пресконференцията приключи, настъпи тишина.
Илия Илиев се обърна към своята кралска рокля и тихо каза:
**„Един ден моето име може да бъде забравено.
Но ако тази рокля продължи да живее на сцената, ако докосва сърцата на хората и след мен, тогава ще знам, че съм изпълнил мисията си.
Защото творенията не са създадени, за да бъдат притежавани.
Те са създадени, за да носят светлина.
А светлината принадлежи на всички.“**
About the Author
